Кратка история на йога | Българска Йога Асоциация

Историята на йога се простира от древността до днес, повече от 5,000 години традиция, събрала опита и мъдростта на много мъдри човешки същества, уители, светци, махатми и практикуващи йога. Важно е да се познава историята на йога – нейните текстове, големите фигури, философията и пътеките, които са аст от нейната култура и традиция, защото това знание и опит може да бъде много полезно по пътя на всеки съвременен практикуващ и преподаващ йога последовател.

Определение и обхват на йога

Йога е един огромен, почти необятен комплекс от знания, практическа мъдрост, техники, практики, опитности и прозрения за човека във всичките му аспекти: тяло, дъх, ум, фина енергия, емоции, психика, интуиция, дух. Тя е вътрешна дисциплина и практическа система за овладяване на всички тези аспекти.

В хода на нейната история са се оформили много клонове и пътеки, които имат различни акценти, отнасящи се до различните аспекти на човешката личност: Хатха йога – тялото и дъха; Ражда йога – ума и съзнанието; Гяна йога – интелекта и интуицията; Бхакти йога – чувствата и емоциите; Карма йога – действието, поведението; Крия йога – дъха и висшите нива на преживяване и съзнание; Кундалини йога – фината енергетика, чакрите, енергийните канали и т.н.

Затова когато даваме широко определение на йога можем да кажем, че тя е обобщено понятие за много пътеки, системи, методи, техники, средства за себе-познаване, себе-овладяване, себе-развитие.

Произход на йога

Произходът на йога е още в най-дълбока древност, в праисторическите времена. Останки от древните цивилизации: индианските в Мексико и Южна Америка, шумерската в Месопотамия, Индската цивилизация от долината на Сарасвати /Индия,/ разкриват фигури на хора в йога пози, в седящи позиции за медитация и размишление. Още от най древни времена хората са оформяли методи, практики за овладяване на себе си, за разкриване на по-висшия си потенциал. Също така са търсили връзката между микрокосмоса на своето съществуване и макрокосмоса на проявена вселена, която ги поражда и заобикаля.

С тези им търсения е свързана и думата йога, от санскритския корен „юдж” – обединявам, едно съм със, сливам, в единение съм. Чрез методите на тази система е била търсена връзката, единението, сливането на човека с Абсолюта, Живота, Съществуването, Създателя и т.н., като това е позволявало развиването на потенциала на човека и придобиване на висши способности, реализиране на по-висшата природа в човека. Тази мъдрост е била облечена в различна символика в различните култури, но в същността си е дълбоко сходна. С течение на вековете, културата на йога се е загубила на много места с изчезването на старите цивилизации.

Индия съхранява йога

В Индия йога е била съхранена в продължение на хилядолетия до наши дни по няколко причини. Йндийската духовна и културна традиция е продължителна и непрекъсната повече от 5,000 години, от Индската цивилизация и Ведите та чак до днес. В нея се оформят жизнени и духовни ценности, между които и мъдростта на йога, които са били дълбоко уважавани, ревностно пазени и умело предавани от поколение на поколение, благодарение на специални методи на съхраняване и предаване на знанието. Голямо значение се е отдавало на „гуру-шишя-парампара” – свещенната традиция на предаване на знанието от учител на ученик. При тази традиция, знанието се приема и запечатва в ученика, не толкова чрез думи и книги, а чрез живия пример и въздействие на учителя върху ученика. Учителят е разкривал и разкодирал знанието, а ученикът е трябвало да стане едно с учителя, да се освободи от егоизма, за да се превърне в съвършен приемник на всички нива на знанието.

Периоди в историята на йога:

Древен – от около 3,000 г. п.н.е. до н.е.

Среден – от зората на н.е. до 18 в.

Съвременен – 19, 20, 21 век

Древен период

Древния период включва йога преди и по времето на Индската цивилизация, периодите на най-древните индийски познати текстове Ведите, после практическо-философските трактати Упанишадите и първата йога шастра Бхагавад-гита. Още преди този период съществуват митове, които разказват за първоучителя в йога – бог Шива, който владеел аскетизма и други висши способности, можел да общува с всички животни, живеел в уединение по високите места на Хималаите и бил отдаден на садханата си /йогийската си практика/. Неговата съпруга Парвати един ден го измолила да направи нещо, защото хората на земята страдали много. За да преодолеят страданието и за да еволюират хората, бог Шива започва да предава йогийското знание на Парвати, която била първата му ученичка.

Бог Шива, първият йогин, в съвършена поза с кръстосани крака, заобиколен от диви животни като пашупати йога /владетел на животните и овладял животинското/ е показан и върху много от печатите намерени в Мохенджодаро и Харапа, градовете от развитата Индска цивилизация, съществувала между 5-то и 2-ро хилядолетие п.н.е. по поречието на Инд и пресъхналата днес река Сарасвати.

Ведите

Ведите са първите текстове, в които се говори за йога и йога практики. Те са най-старите свещенни текстове на Индия и съдържат основните жизнени концепции, схващания за човека и вселената, моралните извечни ценности, които йога също приема и прилага. Те се уважават като главен авторитет, най-важният източник на мъдрост от почти всички философски, духовни и практически традиции в Индия, вкл. от йога. Предполага се, че започват да се създават още от около 4-то хил. п.н.е. до 1 хил.п.н.е. и тяхното знание не е плод на обикновения човешки ум, а е разкрито като прозрение на висши мъдреци, наречени риши, във висши състояния на съзнание, недостъпно за обикновените хора. Самите риши най-вероятно са практикували йога дисциплини, за да поддържат това ниво на съзнание. Затова Ведите се считат за „шрути” /букв. чути/ и са се предавали като песни и мантри единствено устно, помнени и предавани в специални школи от баща на син, от гуру на ученик до ден днешен. В тесен смисъл Ведите включват 4-те самхити: Ригведа, Самаведа, Яджурведа, Атхарваведа. В широк смисъл включват голямата ведийска литература – Брахмани, Араняки, Упанишади.

Упанишади

На база 4-те основни самхити започват да възникват други текстове, от които за йога най-голямо значение имат Упанишадите, философски и практически трактати, изследващи човешката природа. Те извеждат концепциите за единния, вечен, непроменим източник на всичко Брахман и неговото идентично късче във всяко същество – Атман. В Катха Упанишада, важна за йога, се разказва историят за младия йогин Начикетас, който търси да овладее желанията на ума си и да разбере какво се случва с човека след смъртта. Получва прозрение, че когато човек познае и постигне своята истинска дълбока висша природа, той получава освобождение от ограниченията на земното съществуване. В Катха Упанишада се говори за връзката между тялото, сетивата, ума, висшият интелект и дълбоката същност и как да бъдат направлявани сетивата и низшия ум от висшия Разум и Същност в човека . Общо В Упанишадите се определят идеите за прераждането /самсара/, закона за причината и следствието /карма/ и освобождението от тях /мокша/. В други Упанишади се разкрива силата на космическият звук Ом, вибрацията, трептенето на която поддържа съществуването, говори се за прана /жизнената енергия/ и нейните 5 типа и как тя се съдържа във всичко живо. В Упанишадите за първи път се разкриват състоянията на съзнанието – будно, сънища, дълбок сън и трансцендентално, описват се енергийните центрове на човека – чакрите и се описват практики за въздействие. В Упанишадите от групата посветена по-конкретно на йога се пише за асани, пранаями, мудри, бандхи, пранични канали и центрове. Традицията говори за 108 упанишади, от които 12 се считат за главни. Създавани са в периода на 1-вото хил. преди н.е., а най-късните и първите векове на н.е.

Бхагавад-гита – първата йога шастра

Бхагавад-гита е философска поема, която нарича себе си йога шастра – наука за йога. Това е текстът, в който е събрана концентрирана дълбока и широко-обхватна мъдрост за йога в много нейни аспекти и клонове – гяна, карма, бхакти, дхяна йога. Бхагават-гита говори, че съществуват много пътища на йога, предназначени за различни темпераменти и всички те могат да доведат до реализиране на върховната цел на йога. Тя описва качествата на истинския йогин, занимава се със законът на карма, дхарма/правилното поведение и дълга/, с 3-те качества на проявената природа – гуни и тяхната игра във всеки от нас. В Бхагавад- гита се разкрива как да останем непривързани към плодовете на действието си, как да работим безкористно и съвършено и така да надмогнем дуалността на живота. За първи път в историята на йога, Бхагавад-гита казва, че йога е за всеки, не само за аскети и отшелници и че за всеки човек има подходящ път в йога.

Бхагавад-гита се състои от 700 стиха в 18 глави, всяка от които посветена на вид/ главен въпрос в йога. Така в сбит вид е събрана мъдрост, без която пътя на всеки практикуващ йога би бил немислим.

Среден период

Около и 5-6 века след новата новата ера в Индия започва период на големи социални, културни, духовни реформи в посока към по-голяма свобода на духа и толерантност към различни духовни и философски пътеки. Процъфтяват науките, архитектурата, културата, изкуствата. Появяват се много авангардни нови школи в йога и себе-търсенето. В това време се налагат Будизма, джайнизма с акцент върху себе-размишлението, медитацията като метод за преодоляване на ограниченото схващане за човека и неговото страдание.

Появяват се 6 даршани, 6-те философски школи, 6-те идеи за реализиране на връзката между човешкия микро-космос и макро-вселената: йога, самкхя, веданта, миманса, няя, вайшешика. Те изследват различни умозрителни и практически пътища за отговор на важния въпрос – как човека да надмогне страданието, да разшири своя потенциал и осъществи своята Висша природа. Тук се появява Раджа йога на Патанждали – най-познатата и достигнала до наши дни система по йога, описана в известния трактат „Йога сутрите на Патанджали”. В този период съществуват много школи по йога, преподават много учители, изследват се различни методи, може да се каже че това е един от златните периоди за йога. Риши Патанджали / риши – от санскрит – мъдрец, учен, зрящ/ събира най-важните идеи от това време в йога и ги обобщава в своя трактат, но не в подробни описания, а в кратки афоризми. Подобна форма на писане се използва в много следващи трактати и е избрана целенасочено, за да може дълбокият смисъл да бъде закодиран на много нива на разбиране и постепенно разкриван от напредващият в йога. Затова се и набляга на важността на учителя в йога, който може да преведе ученика по „острия като бръснач” път на йогийската садхана /лична практика/ и да го направлява и напътства по най-добрия за ученика начин.

Йога Сутрите на Патанджали

Йога сутрите се считат за най-авторитетният текст по раджа йога, защото формират една сравнително разбираема, широка и холистична система по йога, която обхваща всички най-важни аспекти – физическият, умствения, моралния и духовния аспект в йога. Особено ценни за нашето съвремие са възгледите и насоките на Патанджали за ума и съзнанието – какво представлява ума, как да се овладее, за да станат достъпни по-висшите нива на осъзнаване.

Първите 3 сутри казват:

1. Atha yoga anushasanam – Йога е вътрешна дисциплина;

2.Chitta vriddhi nirodhaha – Да овладеете/контролирате водовъртежите/модификациите на ума;

3. Tada drashta swarupe avasthanaam – Когато станете свидетели/наблюдатели на ума си, ще реализирате истинската си природа.

Патанджали организира най-важните елементи в практиката по йога в 8-кратен път: яма /външен морален кодекс/, нияма /вътрешна етика/, асана /физическите практики/, пранаяма /дихателно-енергиийни/, пратяхара /отдръпване на сетивата/, дхарана /концентрация/, дхяна /медитация/, самадхи /постигане на състояние на единство/.

Традицията на Натхите – Матсъендранат, Горакхнат

Натха сампрадайа /потекло, линия на предаване/ е продължение на древната сидха традиция на майстори по йога постигнали свръх човешки способности и довели до съвършенство своята вътрешна духовна практика /сидха от санскрит значи съвършен/. Счита се, че тя започва с митичния учител Шива, после Даттатрея, а от около 6 до 12 век в индийските щати Утар Прадеш, Махаращра, Тамилнаду и др. се оформя средният етап, чието начало

поставя Матсьендранат. Още по-изтъкнат от него е ученикът му Горакхнат, който се счита за бащата на средновековната хатха йога и написва трактати върху лая, кундалини и хатха йога – „Хатха йога” и „Горакша самхита”, които по-късно Сватмарама /около 14 в./обединява в Хатха Йога Прадипика – Светлина върху йога.

Хатха Йога Прадипика и Гхеранда самхита – средновековни текстове по хатха йога

Хатха Йога Прадипика на Сватмарама и Гхеранда самхита на Гхеранда /около 17 в./ събират в себе си част от идеите на хатха йога от онзи период. Те разказват за важността на пречистващите практики /шаткарма/ с цел поддържане висока степен на чистота на всички нива, за асаните и пранаямите, които засилват физическото тяло, но не за да придобият свръх-естествени сили /сидхи/, както погрешно се смята от някои съвременни йога последователи, а за да подготвят тялото, ума и психиката за изживяване на по-висше състояние на осъзнаване, което е истинската цел и на хатха йога. Ха – сричката, обозначаваща слънцето или жизнената енергия /симпатиковата нервна система/ и тха – обозначаваща луната или мисловната/интуитивната енергия/парасимпатиковата нервна система/ трябва да се хармонизират с помощта на практиките, да се балансират двойнствените тенденции и крайностите в човека на всички нива, за да бъдат овладяни и надмогнати. Така човекът постига тяхното овладяване, а не остава потърпевша жертва на техните въздействия. Хатха йога цели и единство между тяло и ум, защото само така чрез практиките за тялото може да се повлияе ума и обратното, за да събуди скритата енергия в човека, неговият спящ потенциал.

В хатха йога на Сватмарама се включват шаткармите /пречистващите практики/, асаните /йога пози/, пранаяма /дихателни практики/, мудра /жестове и позиции на тялото с въздействие върху финото енергийно тяло/, банха /ключове или места за зат/отваряне на енергийните потоци/. Гхеранда самхита добавя към тях пратяхара /практики за отдръпването на сетивата/, дхяна /медитация – за достигане на по-висши потоци на съзнание/ и самадхи /тяхното преживяване/.

Съвременен период – Бележити йога фигури на 19, 20, 21 век

В края на 19 и особено през 20 век започва ново събуждане на йога – появяват се няколко поколения просветлени йога мъдреци и деятели, благодарение на които йога напуска пределите на Индия и се разпространява в Европа, Америка, Австралия. Живота, ученията, опитностите и практиктическата мъдрост, която тези йога учители ни оставят е вдъхновение за всички последователи на йога, които идват след тях и изграждат съвременната история на йога. Защото историята се гради от хора и от техният живот и дела и целта на реализираните по-развити човешки същества е да помогнат и на останалите да постигнат същото ниво на еволюция.

Един от първите сред тях е Рамкришна, един от най-почитаните светци и йоги в Индия /1836-1886/, който за първи път приема да обучава всички хора, без разлика на потекло, каста, пол, религия. Промотира възможността на всеки да овладее себе си и постигне най-висшата цел на йога. Учител е на Свами Вивекананда /1863-1902/, който за първи път представя йога и веданта в Америка и Европа. За краткия си 39 год. живот разпространява ценностите на йога по цяла Индия и извън нея. Написва книгите: „Карма йога”, „Гяна йога”, „Бхакти йога” и „Раджа йога” и от неговия живот черпят вдъхновение личности като Махатма Ганди, Шри Ауробиндо, Джавахарлал Неру и т.н.

Възраждането на новата крия йога традиция се дължи на Шри Юктешвар, ученик на големия светец Лахири Махасая, който на свой ред е ученик на митичния Крия йога маха-аватар Бабаджи. Шри Юктешвар разбира ценността на йога за разкъсания от противоречия западен свят и изпраща своя бележит ученик Парамахамса Йогананда в Америка да разпространява крия йога. Йогананда /1893-1952/ основава Обществото за себе-реализация през 1920, което и до ден днешен продължава да разпространява крия йога в западния свят. Написва през 1946 г. именитата книга „Автобиографията на един йогин”, преведена на над 30 езика и класирана сред 100-те най-важни книги на 20 век, задължително и вдъхновяващо четиво за всеки практикуващ йога.

Шри Ауробиндо/1872-1950/, визионер, ерудит, философ, поет и йога мъдрец от висок ранг, е създателя на нов тип еволюционна йога, наречена от него „интегрална”, в която се счита, че човекът може да премине процес на трансформация, при която да стъпи на друго по-високо ниво на еволюция, да реализира своята заложена висша природа и да достигне способности на свръх-човек и свръх-съзнание, да отключи спящите центрове на мозъка. Днешният ашрам на Шри Ауробиндо и неговата бележита ученичка – французойката Мер се намира в Тамилнаду, Пондишери и в експерименталното световно селище за интегрална йога – Ауровил.

Рамана Махариши /1879-1950/ – мълчаливият светец на Аруначала, известен вдъхновител на много велики писатели и западни интелектуалци на 30-те, 40-те години. Обучава в гяна йога и е прочут с въпроса, който кара всичките си ученици да задават на себе си: Кой съм аз?; въвежда техники на себе-питане, търсене, себе-

размишление, които водят до по-добро себе-познаване и себе-овладяване. Настоящата школа на Рамана Махариши се намира в Тируванамалай, в щата Тамилнаду и продължава да бъде популярен център за гяна йога и медитация.

Важни йога учители в съвременната вълна на йога школи

Южна линия на хатха йога: Започва с Кришнамачаря /1888 – 1988/ – основател на вини йога в Ченай /Тамилнаду, Южна Индия/, учител на: Айенгар – /1918- 2015/ – основател на Айенгар йога, Патабхи Джойс /1918-2013/ – основател на Аштанга Виняса йога, Десикачар /сина на Кришнамачаря/ – продължител на традицията на вини йога

Северна линия на класическа йога: Започва се със харизматичния Свами Шивананда /1887-1963/, от Ришикеш, лекар, изтъкнат йога Гуру, осмисля мъдростта на класическата йога с всичките и клонове и елементи и я адаптира за съвременните хора. Автор е на над 300 книги по йога, основава Йога Веданта Академия, Обществото за божествен живот и Шивананда Аюрведа аптека. Учител на плеяда от популярни йога учители, на свой ред създали свои школи: Свами Вишнудевананда /1927-1993/ разпространява Шивананда йога в Канада, Америка и Европа. Свами Сатчитананда основава Института по Интегрална Йога в САЩ, Парамахамса Сатянанда /1923-2009/, основател на Бихарската Школа по Йога и неговият настоящ приемник Парамахамса Ниранджанананда, развиващ един от малкото официално утвърдени в Индия йога университети – Бихар Йога Бхарати, където се преподава йога във всичките и аспекти по научен и същевременно дълбок и стойностен начин. Свами Кувалянанда /1883-1966/ е пионер в научните изследвания за психо-физическото въздействие на йога. Основава центъра за изследване на здравето и йога Кевалядхама в Лонавла, близо до Пуна, който до ден днешен остава един от най-уважаваните и посещавани центрове по йога в Индия.